Когато ежедневието ни умаря, за да сме щастливи остава да оставим на духа си да полети!
Моят дух чувства свободата или когато бродя из любимите ми планини или когато си мечтая. И когато планинските дебри са далеч оставя да затворя очи и да мечатя…
Поглеждам към небето. Разпервам криле. Птица съм! Политам към бъдещето - натам към тези две звезди - нейните очи. Виждам без очи.
Очите са излишни…
Няма коментари:
Публикуване на коментар