Преди да си измия очите и да си изтрия зъбите сутрин, първо си пускам любима раздвижваща песен и тануцам! Ей така, за размърдване на заспалите сухожилия и за зарадване на кръвта по вените. Така земята започва пак да обикаля около слъцето и около орбита си, а аз се задъхвам и ми се завива свят от електричеството във въздуха.
Тези три песни май са ми любими за тази цел. Ако се сещате за друга, споделете!
Последната песен и снимката след нея са от френско-румънския филм Гаджо Дило на режисьора Тони Гатлиф (свежарски филм с много сърцата музика).
Когато ежедневието ни умаря, за да сме щастливи остава да оставим на духа си да полети!
Моят дух чувства свободата или когато бродя из любимите ми планини или когато си мечтая. И когато планинските дебри са далеч оставя да затворя очи и да мечатя…
Поглеждам към небето. Разпервам криле. Птица съм! Политам към бъдещето - натам към тези две звезди - нейните очи. Виждам без очи.