humming that same old song: 2012

вторник, 18 декември 2012 г.

3 песни за сутрешна физ-зарядка

Преди да си измия очите и да си изтрия зъбите сутрин, първо си пускам любима раздвижваща песен и тануцам! Ей така, за размърдване на заспалите сухожилия и за зарадване на кръвта по вените. Така земята започва пак да обикаля около слъцето и около орбита си, а аз се задъхвам и ми се завива свят от електричеството във въздуха.

Тези три песни май са ми любими за тази цел. Ако се сещате за друга, споделете!
Последната песен и снимката след нея са от френско-румънския филм Гаджо Дило на режисьора Тони Гатлиф (свежарски филм с много сърцата музика).

събота, 8 декември 2012 г.

Дони и Момчил - Спяпо Момиче

Когато ежедневието ни умаря, за да сме щастливи остава да оставим на духа си да полети!
Моят дух чувства свободата или когато бродя из любимите ми планини или когато си мечтая. И когато планинските дебри са далеч оставя да затворя очи и да мечатя…
Поглеждам към небето. Разпервам криле. Птица съм! Политам към бъдещето - натам към тези две звезди - нейните очи. Виждам без очи.

Очите са излишни…

Fiona Apple - Across The Universe

Lu wishes herself, good luck there, in the deep.
Emotions: evenflow, peace, balance

сряда, 28 ноември 2012 г.

Tom Waits - Green Grass

Мъглива сутрин през ноември, след криви сънища, криви като клоните на това дърво, а и по-криви.

събота, 24 ноември 2012 г.

Moby - Mistake

Rambling tunes on a messy matlab Saturday.

четвъртък, 22 ноември 2012 г.

Joe Satriani - Rubina's Blue Sky Happiness

We walk our way in the mountain. The same way as we walk the way in life:
It is a long ceaseless journey. Marked by periods of lonesome quests - we need to walk them till the end to grow beyond ourselves. Marked by periods of jubilation with friends - together climbing the summit. The friendship - the summit of it all...
The mountain walk is pure joy - a journey to ourselves!

вторник, 20 ноември 2012 г.

Massive Attack - Atlas Air

I started my journey in the world of electronic music not long ago and recently figured out its effect on my emotions.
It keeps ticking and turning the wheel ahead in a semi-mechanic manner. As mechanic as the way a synthesizer hits with machine-precision the rhythmic figures. And still as humane as the variety of the melodic movements which came from human composers.
Electronic music has always reminded me of a cycle, continuity and progression, maybe because of the machine-precision. I find it always the perfect stimulus to carry on a process that is not the most feeling-inspired one. For example at work. The best music to boost motivation at work!
However there are electronic songs that go beyond: they radiate positiveness, they motivate me to keep on going ahead because I unconsciously know that the next phase of the cycle will be better and nicer.

Although life seems sometimes as an endless waiting...